Преди 5-6 дена открих това във фейсбук и го споделих в дневника си.Сега се сетих за него и реших и тук да го споделя.     11 юли в 10:37 · Редактирано ·   

 

Гръцки стачник се задава,
метнал пушка на рамо.
"Ще намерим мързелана,
дет" вещаеше добро.
Вярвахме му и се клехме,
че с ме с него во век веков.
Ето, че за смях станахме
и пак се молим за евро.

 

Няма лошо, всеки знае,
че в живота ни така е,
мисъл първа и едничка,
да си вземем нии парички,
за таверна за бозуки,
за цадзики и узаки.
А пък който иска да ги връща,
и във роб да се превръща,
нии не сме от тез глупаци,
щот сме горделива нация.
Но кодоша е за друго,
че повярвахме във чудо - 
ще сменим евро със драхма,
та цял свят по нас да ахне
и като напишем oxi,
ще натрием носа на тез пройдохи.
Брех не стана със закани,
а и Ципрас ни предаде
и отиде да реве,
като мънинко дете.
Хубаво де, нямал изход,
щтото липсвал нещо приход,
ама ти спа ли до сега
и сега ли го разбра
и прогледна, и видя,
на къде върви света.

Ех ти пусти мързелане,
що ни върна в първи клас
що ни взе и туй имане,
дет" измолили го бяхме с чест."
Гръцки стачник се задава,
метнал пушка на рамо
и сега какво ще стане,
от зло, та още по зло.

 

Ма много горди са ... за таверна и узаки! :)

Ох, това стихотворение направо ме грабна! Толкова силно! Толкова истинско! Направо класика в жанра!!!
:)

Не разбирам и не ме вълнува що за класика е, но тогава се посмях.Сега, като гледах снощи какво е ставало в Атина и нямаше как да не се сетя за "пустия гръцки мързелан"/друг стих, прочела ден по-рано/.